Любомир Николов е роден на 10 януари 1950 г. в Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ - правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. Той е автор на първите български книги-игри, които публикува с псевдонимите Колин Уолъмбъри (анаграма на Любомир Николов) и Тим Дениълс. Първата книга-игра, която написва, е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри, но първо е публикувана „Огнена пустиня“ от издателство „Еквус Арт“ под истинското име на автора. Вече се подписва като Любомир Николов - Нарви.
След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Изключително талантлив, с индивидуален и характерен стил, пише несправедливо малко, тъй като през последните години отдава твърде много време на преводите. Но неговите три романа и две повести, създадени за две десетилетия, несъмнено са влезли в Златния фонд на българската фантастична проза.
1978 г. - „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев)
1981 г. - „Къртицата“
1999 г. - „Десетият праведник“ (получил Читателска награда за най-добър роман на десетилетието)
1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (получила наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
1989 г. - „По стената“
Любомир Николов е носител и на наградите:
1968 г. - Трета награда на сп. „Космос“ за разказа „Главният свидетел“
1989 г. - „Соцкон“ за творчески постижения
1991 г. - Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
2001 г. - „Гравитон“ за цялостно творчество.
През последните повече от десет години работи над романа „Елесар, или вестоносецът на Истарите“ - предистория на събитията от „Властелинът на пръстените“.
