Сюрреализмът още от самото начало се е манифестирал като бунтарско движение. Сблъсъкът на неочаквани реалности е било изразното средство, с което едни от най-големите творци на 20 век са изявявали себе си и своя протест към „оковите” на действителността. Имитацията на съня и подсъзнателното става трибуна на писатели, художници и режисьори. Любопитното обаче е, че самият Зигмунд Фройд е отхвърлял сюрреализма като истинска изява на човешкото подсъзнание – според него този стил в изкуството е тъкмо най-силната изява на съзнателния Аз на твореца. При всички случаи обаче сюрреализмът оставя дълбока следа и е повлиял художественото мислене на цели поколения. Признавам си, че е повлиял и моето, както и това на всички ни от онази групичка „Практис”, към която принадлежи и моят приятел Мари, авторът на „Хроники на ангели, изчадия и други смъртни”. За разлика обаче от многото епигони в този стил, след десетилетия на дъвкане и предъвкане на иначе прекрасни хрумвания, превърнали се в изтъркани клишета, Мари успя да ме изненада. И то до такава степен, че ме накара да се замисля за пръв път за по-дълбоките пластове на сюрреализма, да престана да бъда само почитател на странни произведения, а да си направя равносметка как самият аз съм се формирал като личност.
